Спъват ме улиците, по които вървя
и закъснели листа след мен тихо се стелят,
мрачно сивее проплакващ деня
и от очите ми маргарит ситен се лее.

В ъглите на мислите ми дращи света
и задъхани думи в него немеят стаени,
лъч светлина търсят с мен споделен,
малка пролука в душата, мечта заблудена.

И не поглеждам, вярата спи
арестувана зад седем врати стоманени,
залостена в чувствата, тя не чува дори
жалките опити да бъда различна от другите.