uFeel.me
Вход
Разпятие
Автор: yotovava,  June 1, 2011, 12:30 PM
прочити: 187

Бе утро над смирената река,
когато с тежки стъпки прекоси я
на изгрева стихийният пожар.
И с думите на новия месия

разбуди птица и дърво, и трън,
светулките, одрямали в шубрака.
Вървеше през полето като в сън,
мъжът, когото всички дълго чакаха.

И този мъж донесе кръстен знак
и с възгласи светът ни го посрещна.
Заслушани в гласа му чист и благ
сърцата ни олекваха от грешност.

Но после люшна се тълпата зла
подобно стършел с прегоряло жило.
Посърна в мрак горчивата земя
от думи, нажежени като жигове.

- Не щем ни Бог, ни твоите слова,
върви си там, където си се пръкнал.
От пръст ли сме и станем ли на кал,
с какво значение са рай и пъкъл?

И върху силните му голи рамена
стовари кръст и прати към Голгота,
Аз знам, че крачката преди смъртта
един път е пожалил за живота,

заради мига, когато мълчешком
със залеза над село би се връщал
и хлътнал би отново в оня двор,
до бялата бреза на малка къща,

където погледа си скършен спрял
за шепа изворна вода и милост,
потъна цял в очите на жена,
нозете му с косите си умила.


Copyright © uFeel.me 2020