В огъня
бушуваш, ветре...
Разхвърляш въглени
и нажежаваш
най-скритото
до лава.
Водата
ми размътваш, ветре...
До шампанени вълни
и поразяваш
стените ми
с цунами.
Земята
ми изронваш, ветре...
Скалите в пясъците
давиш.
И отсяваш
зърното от плява.
Сърцето
ми разбулваш, ветре...
Ураганен влизаш.
Милваш.
И проправяш
път за същността ми.