Здравей, миличка!

Извини ме за примитивната форма на кореспонденция, но  аз все още смятам, че от подобни послания печели не само романтиката, но и поддържането на човешките отношения въобще.

    Исках да ти кажа само, колко те обичам и колко съм щастлив, че ме намери в онова затънтено село преди двадесетина години. Ти беше лъчът, който чаках да ме огрее и да стопли простосмъртните ми дотогава дни и да ме накара да си повярвам.

    Ако знаеш само, колко много те обичам! От доста време се търкалям самотен насам – натам с идеята да оцелеем някак си финансово, но мисля, че е време да спра и да събера разпиляното си в разни посоки семейство, защото това е най-важното. Не ми се живее сам, а и ме е страх, че вие ще се научите да живеете без мен. Не искам това да се случи. Искам да си лягаме, да си говорим, да се гушкаме и да отглеждаме децата си заедно! Много ли искам?!
    Благодаря ти за прекрасните петнадесет години съвместно съществуване, за търпимостта, за любовта, за топлинката, с която ме крепеше в добри и лоши моменти! Благодаря ти, че ме дари с нашите прекрасни момчета, които обаче ти трудно би отгледала сама. Знам, че и аз си имам своите недостатъци, но мисля, че съм добър баща и заслужавам да гледам как децата ми растат.                   

    Ти си моята муза! Познавам те от дете и смело мога да твърдя, че сега си истинска жена. Жена от класа, която понякога си мисля, че не заслужавам. Да те бях търсил такава цял живот, едва ли щях да те намеря. Ти си предопределеност, жена, на която трябва да се дава или всичко или нищо и повярвай ми, знам това отдавна!
    Ти не признаваш половинчати нещица. Ето защо не мога и не искам да си пилея чувствата в разни посоки. Всичко, което имам е и твое ( говоря не за материални неща, които напоследък ми убягват), мечти, стремежи, любов, упоритост, честност и надежда – надеждата за по-добри дни. Когато знам, че ти си зад мен съм способен да направя невъзможни неща – това е любовта.
    Искам с теб да доживеем до старини и заедно да осъществим мечтите си! Обичам те и така ще бъде до края на света!  

Твой завинаги – AЗ!!!

Написах това писмо до жена ми, Диана, по случай 15 г. от нашия съвместен живот. Тогава, а и сега се налага да работя далече от семейството, но мисля че да се обясниш в любов нито е срамно, нито е късно. Няма ден, в който да не й кажа, че я обичам. Тя е моята сила, а нашите деца - надежда за бъдещето. Любовта е сила велика и не само ще спаси света, а и винаги ще го прави по-добро място за съществуване!!!