Много отдавна, още откакто свят светува, а никой не помни кога точно е било, високо в небесата живеели различни магьосници. Появявали се когато и както искат и управлявали живота на земята.  Първо дошъл магьосникът Раждане и събудил всички треви, цветя, растения, животни, хора. После присъствал на раждането на новите семена, на малките животинки и на малките деца. Погалвал ги, давал им от дъха си и те започвали да живеят.
            След него на земята пристигала магьосницата Природа и се грижела за всички растения , животни и хора. Осигурявала им храна, вода и въздух. Освен това пазела планините, реките, моретата, езерата, горите, долините, полетата, градовете и селата да не им се случи нещо лошо…
            За хората имало и други магьосници. Детството бил един от тях. Млад магьосник бил и се занимавал с децата. Показвал им различни игри, забавления, Водел ги на разходки. Намирал им приятели. Тогава ходели на училище. Правели  лудории, а той ги научил да обичат приказки, да правят добрини, да обичат животните, растенията и хората... Детството не искало да си ходи никога от едни деца, а при други не искало да стои дълго. Затова често се карало със сестра си  магьосницата Младост. Тя все бързала да дава съвети, а те били понякога грешни, друг път трудни, а трети път смешни. Учела  момчетата на сила, знания , различни умения, труд, спорт, а момичетата с нея се обличали все по-хубаво, ставали по-красиви, можели да танцуват, да се гримират... Тогава всички мечтаели, ходели на кино, театър, на цирк. Влюбвали се, танцували, пеели, пишели стихове, избирали професии… А после създавали семейства, ходели на работа, печелели пари, възпитавали децата си…
            Тогава идвала следващата магьосница. Наричала се Зрелост. Тя давала на хората умения, твърдост, търпимост, щастие, деца, стабилност, знания на ръководители, на възпитатели, на учители, на добри майстори, на музиканти, художници, певци, артисти, на добри родители…
            Годините минавали и ненадейно се появявала една друга магьосница – Старостта. Тя носела със себе си бръчките на времето, белите коси, мъдростта, авторитета, сигурността, но и болестите като изпитания и наказания за сторените глупости, беди и злини…
            Накрая пристигала последната магьосница, която никой не обичал. Хората я наричали Смърт. Била грозна, много стара и носела коса на рамото си. С нея прибирала мъртвите тела. Но никой не знаел, че тя била прегърбена не от старост, а защото носела на гърба си душите на хората. Пренасяла ги високо в небесата и там ги качвала на един  кантар. Колкото по-тежка била душата на човека, толкова трябвало да се преражда отново. Смъртта  я поставяла пред един голям компютър, който я снимал, записвал данните й и задавал нови задачи за нейното съществуване. И тогава всичко започвало отново. Магьосникът Раждане я взимал и я носел на някое семейство, което искало да има дете…                   
            А ония души, които били по-леки,  имали по-малко прераждания. Най-леките се сливали със светлината и давали живот на магьосниците, а най-добрите ставали ангели и добри помощници на всички...

Рая Вид, 14.01.2013