Ще дойде ли време и аз да те целуна дали ще има миг в който да си с мен. Любовта ми тъй чиста и неупотребена, подритна ти и подпали момчешкото сърце. Изгубих аз тогаз надежда, останах сам и огорчен. И мина време но не искам да се сещам за онези дни, за любовта ни тъй прекрасна и за чаровния ти плен. Но знай, най-скъпо любовта ми струва и най-трудно беше да си с мен. Сега обаче ти си чужда, сега уж принадлежиш на друг, и в мен лика ти чувства не пробужда, не остана и помен от чаровния ти плен. Дали не ме разбра или нямах сили да ти кажа, дали от глупост гръб ми обърна, или в младостта си объркахме се с теб. А ти сега ме чакаш, а ти сега ме искаш, тайно мислиш си за мен, и навярно спомняш си за мойте чувства и как копнеех да съм с теб. Уви сега е твърде късно, сега е твърде късно да приема, че била си чужда.. Не, мерси, не, не искам, защото ти си омърсена. Не знам дали си спомняш, не знам да ли си струва, ала обичах те аз тъй силно, а сега мразя те напук.