uFeel.me
Вход
Тишината потъна в необята
Автор: kleopatrasv,  January 16, 2014, 7:27 PM
прочити: 283

Потърсих вятъра зад хълма скрит.
Опитах се да го заговоря.
Докато стане по-разговорлив.
Ще пробвам да го поразходя.

Потънах в тишината на прекраен миг.

Забравих що е тъга и болка.
Пренесох се в древен мит.
Заспах щом мрака се заразхожда.

Грабнах топъл слънчев лъч.
Засилих се към реката.
Да разпеня всеки ручей див.
И да посея зрънце на добратата.

Усетих изведнъж свеж планински дъх.
И се спрях край гората.
Зашепнах на тревата с глас тих.
Налюбувах й се на цветята.

Любовта се шмугна зад храста скрит
Тишината потъна в необята.
А вятърът подаде глава сърдит.
Размаха пръст и се скрих от уплаха.

Copyright © uFeel.me 2020