uFeel.me
Вход
СРЕДНОЩЕН МОНОЛОГ
Автор: jina97,  February 14, 2014, 7:58 AM
прочити: 303
„Стоя пред самотната чаша със вино.
Липсваш ми, всичко така ми тежи…
Отпивам глътка пресовано минало -
с времето болката не ще отлежи…

И пенливо е виното,а така ми горчи
от спомени за минали срещи.
Как топъл бе брегът,помниш ли ти
Под телата ни страстно горещи?

Сега съм сам… Сред цяла вселена…
Светът ми се вижда мрачен, подъл и див…
Звездите угаснаха щом тебе те няма.
Животът разкъсан е, животът фалшив.

Чаровник бил той – така се говори.
И умен бил – тълпата мълви…
А знае ли,че живота мой отрови
и в паметта ми остави мрачни следи?

Днес пия за вас и за моята болка,
в самотните нощи тя чест ми е гост…
За мен не мисли- минало се не връща,
днес вдигам за двама ви тост!

Привърших бутилката. Кръчмарю, отново налей!
На душата ми тегне – нямам вече любима,
Затуй, цигуларю, нежно в нощта ми запей!
Съдбата оплетох и тя сега е толкоз незрима…

И какво като щурци някъде пеят?
А чужди любими нейде звънко се смеят?
Сърце наранено си с вино опивам,
мъката си с него отмивам.

Но ти, любима, дано си щастлива!
Туй пожелавам ти аз от сърце…
Дано лицето ти от радост прелива!
А аз ще се сбирам парче по парче…”

Замлъкна. Пред погледа му силуети –
безучастни, шумни или мълчаливи
една сълза търкулна се смирено
и се мълком отрони в чашата с вино…

Галина Петрова – Ловеч

Copyright © uFeel.me 2021