uFeel.me
Вход
ОЩЕ...
Автор: fenix,  February 28, 2014, 10:00 PM
прочити: 342

Навярно липсвам ти щом късно нощем
със стихове душата си приспиваш.
В сърцето, жива, щом ме пазиш още
и щом следи от мене преоткриваш.

Навярно ме сънуваш още... Тайно!
Съдбата тъй реши и раздели ни.
Мечтите си заминаха - безславно,
след всичките отминали години.

Но във сърцето си остана рана...
И клетвата \"за винаги\" се сбъдна.
Не си отива, знай, любов голяма,
макар и прах душата да обгърна.

Не си отива, често се преражда,
във нощите ни скита без посока.
До прага идва уморена, прашна,
привикнала със раната дълбока.

Присяда тихо, в спомените диша,
целува ни, но само в мисълта ни.
На сутринта нещастна си отива,
за да се върне тихо във съня ни.

Навярно липсваш ми щом късно нощем
със стихове душата си приспивам...
И колко още... Боже, колко още,
във себе си любов ще преоткривам?

Copyright © uFeel.me 2020