За късни гари и за късен път
разпадат се мечтите в разписания.
Събужда се един и същ светът
след всяка от поредните ни загуби.

За дълги песни и за дълъг дъжд
едни и същи ноти са в небето.
Сърцето е рисуван кръстопът
и всяка кардиограма е разчетена.

Но скритите в оная тишина
очи, които в бъдното се целят,
Оглеждат се в кристални езера
с разцъфналите вери и неверия.

Сами градят избягвания пъкъл
и носят в рая неговия плам
написаните стихове, те всъщност,
спасяват да не си говориш сам.