Нощта е паяк с мрежов силен кръг,
оплита и държи, а ние бягаме.
Оставям ти ръцете в топъл сън,
вълшебството така да им приляга.

Оставям ти очите в този дъх,
където се загубват плътни сенки.
Коралови са думите. Болят.
От тях се раждат пролети безвременни.

Оставям ти небетата за дом.
Детето в теб се пази от високото,
но стига огненото колело
и има плам за няколко живота.

Оставям ти и южните дъги.
След всеки дъжд ще идвам много земна.
Червените лалета са вълни
в събудената нежност на вселената.