uFeel.me
Вход
Балада за синеокото момче - VI
Автор: rudin,  2014 M04 7 8:25 AM
прочити: 150

Луна над ширналата ръж
изгрява бавно, величава.

Момчето станало e мъж,
към светла къща приближава.


Не бе русалка, ала там
го чака влюбена девица

в селцето малко, сякаш в храм,

с коси разпуснати на жрица.


Греди на еркер и балкон,
като в онези Капулети.

Ромео правеше поклон

и я възнасяше в куплети.


Но денем в сините очи
тъга издайно се прокрадва –

крила си няма да лети,

но пък китарата го грабва.


Дочул в Родопа планина
веднъж Орфееви балади,

в крайдунавската равнина,

на житни ниви привкус даде.


И клубът селски опустя,

от чалга дето се тресеше.

Припяват тихичко с уста

връстниците му нова песен.


А видеше ли някой ден
орел високо да се вие,

с Икарски дух бе запленен

готов и слънцето да скрие!


И на реката верен син,
в живота, лесен или труден,

той с планер бял в простора син

летеше лек и пеперуден...


Прелиствам земния си дял,
с героя себе си сравнявам,

че като него съм мечтал

и като него съм раняван.

© 2004 - 2021 uFeel.me