Проектирам утопия,
реалност създадена
само за теб и за мен.

В близост се чува планинско поточе,
а с теб сме излегнати в свежа трева.
Вперили поглед в памучните облаци,
мълчим, но хванати ръка за ръка.

Реалност създадена без сиви часовници,
без време, без тревоги и задължения.
Местенце само за нас с аромата на люляци,
безширни, щастливи поля.

Където стремглаво се гонят калинки,
а във въздуха танцуват пера.
Без да говорим, само с усмивки
са засипани нашите лица.

Там в тази утопия създадена
само за нашите влюбени сърца.