Колко хора, жадни за обич!
Колко много самотни Души.
Сърца, оковани в затвори,
тихо плачат с човешки сълзи.

Колко тъжни самотни човеци
срещат изгрева с празни очи.
Няма огънче в тях да засвети,
без надежда са техните дни.

Без вяра човешка, без смисъл,
минават безлично ден подир ден.
Животът ли тъй ги орисал
да креят самотни хванати в плен?

За всеки, навярно, някъде има
едно обичащо нежно сърце.
Магията Любов. Неповторима.
В градините на Рая да го заведе.
. . .
А колко хора тъй се разминават,
от думите неказани и суета.
И пътя си със болка продължават.
Пропуснали да видят обичта...

val - Валентина Цвяткова