Оплетох се във минало и спомени,

зарових се в безкрайна самота...

След всички грешки и сълзи отронени

забравих май какво е любовта...

Стоях сама загледана във нищото…

А вън бе пролет, беше светъл ден…

Изгаснал беше огъня в огнището

и нещо скъсало се бе във мен…


Не виждах смисъл, вече и не чаках…

А дните си минаваха така…

И вечно аз отлагах и протаках..

На прага съм май днес на есента…

Не искам всичко аз да пропилея…

Ще трябва вече да се  променя…

Не мога с миналото да живея…

Знам, някъде ме чака любовта...