Оплетох се във минало и спомени,
зарових се в безкрайна самота...
След всички грешки и сълзи отронени
забравих май какво е любовта...
Стоях сама загледана във нищото…
А вън бе пролет, беше светъл ден…
Изгаснал беше огъня в огнището
и нещо скъсало се бе във мен…
Не виждах смисъл, вече и не чаках…
А дните си минаваха така…
И вечно аз отлагах и протаках..
На прага съм май днес на есента…
Не искам всичко аз да пропилея…
Ще трябва вече да се променя…
Не мога с миналото да живея…
Знам, някъде ме чака любовта...
Copyright © uFeel.me 2021