uFeel.me
Вход
Заедно
Автор: tanq_mezeva,  May 24, 2014, 10:46 PM
прочити: 377
До мен ли си, когато много тъжна,
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна,
завихрям урагани от слова,
а после, изтощено-безутешна,
опитвам себе си да събера?
Когато пък съм слънчева стихия
и често те изгарям с мисълта,
приемаш ли ме като орисия,
или оставам въгленче в жарта?
Понякога съм бързоструен ручей,
а друг път жрицата на любовта,
и филм съм, черно-бял и скучен,
и птица със разперени крила.
До мен ли си? Прегръщаш ли съдбата,
дори далечна с тебе да летя?
Приемеш ли, приемаш и жената.
Различната, със многото лица.

Таня Мезева


До тебе съм - и весела и тъжна,
в сълзите ти съм капчица и сол.
В пустинята, когато се загубиш
съм хладен пясък, нотичка, бемол
превърнал музиката тъжно –гневна
в хармония от смях и светлина –
теб цяла – изтощено-безутешна
в единствена и истинска жена.
Стихия си за мен, случайност, болест
гореща мисъл – просто си това,
което врачките наричат орис –
родена в жар за мен си любовта,
намокрила ме с хладните си капки,,
събудила желание и страст -
цял цветен филм - наистина загадка
и озвучен от твоят искащ глас.
До тебе съм, прегръща ни съдбата –
летим над многошарения свят.
Ти винаги за мен ще си жената
с която и в смъртта ще съм богат…

Ивайло Ценов 

Copyright © uFeel.me 2020