uFeel.me
Вход
С ДУША НА КОЛЕНЕ.....
Автор: tarapo,  May 27, 2014, 6:10 PM
прочити: 304
След дългото лутане и взиране в тъмното,
и тихият шум на моята кръв,
с всички съмнения към цялото сбъднато,
в напразното тичане все да съм пръв…
Спрях и погледах навътре във себе си,
И поех през мене пеша,
Оплетох се целия в болки и ребуси,
и разбрах, че отново греша…
Видях как в мене всичко е скъсано,
душата ми, куп... от парцали,
която, гола и боса – навъсена,
все още изглежда ми цяла…
Тя, свила се милата в Ъгли незнайни,
Ъгли... Без път и посока.
в забравени мигове… Нелепи – нетрайни,
В гърло на бездна дълбока…
Докоснах я плахо по голото рамо,
а тя се облещи насреща ми с\'страх,
понечих да кажа й нещичко само, 
поглед приведе… Избухна във смях…
Беше изгубила образ човешки,
бе се превърнала в мътна сълза,
бедната Тя – като жалка насмешка,
изстрадана, моя душа!..
И тихо попитах без да я плаша:
Какво да направя за тебе – кажи!
Тя извърна погледа страшен,
и рече ми тихо: Недей ме лъжи!...
Стига ме мачка – стига убива,
дай ми посока – път към света,
чувствата свои, стига прикрива,
не искам да дишам все в самота...
Моля те... Дай ме, подари ме на някого,
разпилей ме – отвори ме докрай,
че в тази бездна… по сама съм от всякога,
и сякаш не идва, никакъв край!
--------------
И ето ме днес, през спомени вия,
полагам мечтите… в краката си!
Душа на колЕне е! – Ето, вземи я!
И с нея убий самотата си…

Copyright © uFeel.me 2020