uFeel.me
Вход
ЕТЮДИ ЗА ЛЮБОВ - 4
Автор: toti55,  October 2, 2014, 8:23 AM
прочити: 536
Продължение


Най-сляп зовът е в младостта,
но времето очи отваря
за друга стойност в любовта
и нищичко не се повтаря.

Но вероятно не съвсем,
съдбата е капризна дама,
а днес им беше на кадем
и ето, че събра ги двама.

В дълъг преход, в студ и мраз,
копнеем завет, топлина,
открием ли ги - някак в нас
се качва тяхната цена.    

Живеем както ни се случи
и не със времето растем,
Животът тайничко ни учи
как себе си да разберем.

С него чувства, че е жива,
с него - Слънцето - не с други,
с него иска да заспива,
с него иска да се буди.  

Да има Облакът поне
разум, чувство за вина,
с надежда, че ще разбере,
събра кураж и му призна.

Но Облакът е бясно куче,
разбрал той всичко - посиня,
от егото си ярост смуче,
прихлупи се и връхлетя.

Небето й прорязват думи,
съскат, святкат, с гръм отекват,
пронизват я като куршуми
и сетивата й олекват.

Очите й къде са били? ...
... умря надеждата последна -
Тополата със сетни сили
изправи се и го погледна.

... и в него чашата преля,
обидата - незаличима,
щом не може с него тя -
никой няма да я има ...

... на младостта и красотата
зовът Тополата откупи
и сви се в корена душата -
предаде се и се пречупи ...


Следва


.                                             
   


  

Copyright © uFeel.me 2020