uFeel.me
Вход
Когато настръхвам
Автор: stormbringer,  February 9, 2015, 6:40 PM
прочити: 263
Не се възприемам сериозно,
не чакам от никой награда,
не съм пребивавал в обоза,
нито в кошмара на ада,
познатия усет изпитах,
живота на път, до предела,
в далечни простори се скитах,
далечни посоки поел съм,
но често изпълнен съм с ярост,
не съм на позора подвластен
и никога нямал съм вяра,
че хлябът замества се с пасти,
душата е прелетна птица,
а моята гневна, сурова,
напира и в свити зеници
и ад е за всяка отрова,
не, няма несбъдната истина,
все някой докрай я обсебва,
когато започвам на чисто,
не в гробници аз я погрeбвам
и пак преминавам през прага,
неведоми пътища следвам,
на зарове, не, не залагам
и в чужди паници не гледам,
поставят ме в граници, в рамки,
опитват се, аз симулирам
и бъдеще имам не само,
когато чертите раздирам,
защото душата е птица,
от облак на облак прелита
и даже с присвити зеници
аз няма да спирам да питам,
от восък са мойте въпроси
и меки в ръцете ми лепнат,
аз кръста си, кръста си нося,
камбаните тихо не шепнат,
притихнал гласът е на роба,
май роби сме всичките ние,
тъй тихо заглъхнал е гробът,
когато залят е с помия,
но моите длани са груби
и пукат се всичките пришки,
косите си няма да скубя,
когато настръхват, аз пиша.


 

Copyright © uFeel.me 2020