uFeel.me
Вход
Резе
Автор: yotovava,  March 13, 2015, 7:48 PM
прочити: 270

Той душата ми върза с ластар от лозница,

три години нерязана и три не родила.

И закле ме да чакам – в крилете на птица

да се върне напролет – непокорен и силен.

 

Да разцъфне през юни в косите на мака,
да узрява с ръжта и да е силна топола,
да е нощ пълнозвездна, изтекла в реката,
и надежда за слънце подир мрачния облак.

 

Тази чаша със вино е моя, изпий я.

Тя е пълна догоре с презрялото време.

То пулсира в кръвта ми с любовна магия.

Аз мавруда наръсих с татулово семе.

 

Ще покълне бодлива в душата ти бяла,

не тлъстига,  а вечност за много посоки.

Не угасяй свещта, не мисли за раздяла.

И дочакай ме в твоите нощи сиротен.

 

Съскат слухове, ежби, край теб се увиват.

Ала ти изтръгни всеки корен злосторник.

Ще остана в света ти жарта на копривата.

И за мене душата си ти не залоствай.

Copyright © uFeel.me 2020