КРАТКИ СТИХОВЕ, КАТО ВЕТРОВЕ - 4

/ Продължение/

 

17.

Истина и логика,

Истината е в реалността.

Логиката е в мисълта.

По важното е реалността.

В нея е истинната.

Но! Стига се до истината

С логика в мисълта.

Искаш ли истини да откриваш?

С тях, като знаещ да се изявяваш

Реалността в дълбочина анализирай

И с логика в мисълта откривай

Истини безброй, в реалнОстта,

Безначална същност на Вечността

 

18.

Истини и заблуди,

Диви и луди.

Защо Вечността-Бог,

И с закон вечен строг

Ги е създала

И на човека дала

Да има вечна борба,

В незавидната му съдба.

С истината светлина

Да има не една мечта.

Да живее в вечен мир,

В необятния Всемир.

Живота му да  бъде рай,

Вечен, до безкрай.

С заблудата-дива луда,

В живота мрак  тъмнина

Да попада в тежка беда

Изправя се срещу истината светлина,

Вместо рай , ад да има

И мир и покой да няма.

А борбата между доброто и злото,

На човeка в потеклото

Край тя да няма.

Вечно, вечно да я има

Докато добрият Бог

И с закон, вечен строг

Природата на човека не промени

И всяко зло в него не отстрани.

 

19.

Бог-вечен творец

И човекът на творението му венец

Са добрата страна на битието.

От тях произтича доброто.

Но за беда, в човешката мисъл,

С зла умисъл

Появява се не една мисъл.

Тя злото у човека създава

И за вечни времена покоя му нарушава.

И иска човекът, с глупост човешка,

С душа, пълна с не една грешка,

От конечност да стане той вечност.

И не Бог, а той света да управлява

С алчност, амбиция и страст,

Без да вижда и проумява и осъзнава,

Че преходното, каквото е той, вечно не става.

Рай да има не само в небесата,

Но и сред хората на земята,

Нужно е хората същността си от Вечността да узнаят,

За нея  и същността на Бога повече да знаят.

 

19.

Страхът!

Присъщ е само на живота.

Неделим от смъртта.

 

Всичко живо, за живот жадува

И от смъртта неизбежна се страхува.

 

Страхът, от смъртта в битието на човека

Е от памтивека, от както го има човека.

 

Животът и смъртта,  в неделимо единство ги има.

Живот, без смърт няма и страх от нея все ще има.

 

Страхът живота от смъртта пази

Сам човекът в лоното и да не гази.

 

Животът, като цяло е вечен, безначален, безкраен.

Като индивидуалност е преходност кратка, нищожен.

 

Всеки индивидуален живот за кратко се появява

И набързо, без или следа да остави, си заминава.

 

Тайната на единството „ЖИВОТ И СМЪРТ” е в същността на Вечността.

Заблудата за живота и смъртта са в на човека мисълта.

 

Човекът за живота и смъртта много истини научава,

Но! Какъв е смисъла, че ги има не узнава.

/Следва продължение/