uFeel.me
Вход
Загубените ми стихове плачат
Автор: peperudata_Iv,  July 14, 2016, 10:29 PM
прочити: 177
Загубените ми стихове плачат,
мастилото превръща се в кръв.
Времето на тях пък им е палача...
Моите мисли са неговата стръв.

Чувам техните тихи ридания,
все едно че са малки деца.
Изпълнени с мрачни страдания,
с разбити знам са сърца...

Те бяха частици от мене...
Отронени, повяхнали листи.
Но другите не ще ги отнемеш,
онези, белите, чисти... 

Copyright © uFeel.me 2020