uFeel.me
Вход
В зеницата на шепота
Автор: Anita765,  May 16, 2017, 11:45 PM
прочити: 258
Просторът свит е, точката в безкрая.
Животът се изнизва, сякаш пясък.
Дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла.  И зад мъглата – нищо ясно.

Върхът – висок, а качването – стръмно.
Подхлъзнеш ли се, падаш напосоки.
И миг преди от изток да се съмне,
остатък от дъжда са само локвите.

Редуват се възходи и падения,
а помежду им – мъдрост и тъга.
По букви спомените разделени
един след  друг подпалени угасват.

Усмихва се зенитът на живота.
По-често в дланите му аз немея.
Защо ли не можах с фалшиви ноти
поне две песни в мене да изпея.

Сега са болни гласните ми струни.
Така мълча, затворила света си.
Усещам  тихото как пълни с тръни,
но зная, мак сред тях, че ще порасне.

Последно тишината щом полепне
в очите ми, да утолява жажда,
в зеницата на мъдрия ; шепот
и смела, и смирена се прераждам.

Copyright © uFeel.me 2020