uFeel.me
Вход
Вярвам...
Автор: TinaV,  July 2, 2018, 5:43 PM
прочити: 173

В хилядоликата тълпа съм сянка

по острите завои на  живота,

в лица и дрехи, в уговорената рамка,

аз нося крехкото стъкло от бога.

Дали е пълно? Пълня ли го с мъдрост,

ще понесе ли толкова лица и плам,

душата ми, любимата ми възраст,

ще ме настига ли, увяхнала от срам...

Срещу света вървя, да виждам хора,

но чувам зад гърба си остра реч,

не виждат те, но винаги говорят,

аз меч не нося, цялата съм меч!

И не от вчера, катаден ги водя

злощастни хули, думи без юзда,

воюваме, но нищо не преборваме,

стареем само, непознали свобода.

Линее тялото след походи и урви,

катерят думите, едва държат,

а в слабите си вени имам нужда

от топлото на земната ни връв.

Когато сянката ще ме остави

и в стъпките ще вдлъбне мрака,

на тая връв стъклото ще изпразня,

за да оставя на човека вяра.

 

 

Copyright © uFeel.me 2020