uFeel.me
Вход
КИБЕР… (Или стихът на прага на „Черните дупки“)
Автор: Greta,  April 14, 2019, 9:08 PM
прочити: 155

 




 Разбийте римите


на милион парчета,


на атоми, на неутрони!


Със лазер нарежете стиховете,


в които редовете са


с пагони.


На думите езика изтръгнете


със клещи!


Заковете го с пирони!


Светът е пренаситен от поети.


 


Поезията е в агония!


 


Махнете й натруфените дрехи,


изгладения ръб на панталона.


(С тях кара върху


звездните пътеки,


заспива 


и се блъсва в небосклона.)


 


Речта е мисъл,


изтървана в битието.


Тя полета не може да догони


на електрона,


обикалящ край полето


на Нищото


във Черните балони.


От прага им – нататъка


се вижда


зад границите на стопената материя.


Където времето


не ще да се придвижва.


Пространството е истинска мистерия.


Вселената там себе си изяжда.


И цели светове умират.


Божествен разум,


изтъкан от жажда,


на Айнщайн


грешките открива.



Не са ли римите ни


пясък в хоросана –


на кули, построени от поети.

Във Черната, космическа савана

единствено стихът им


още свети.

маргарита мартинова

Copyright © uFeel.me 2020