uFeel.me
Вход
ПРИТВОРНА КРОТОСТ  
Автор: Greta,  May 1, 2019, 2:10 PM
прочити: 154

 

Обикнах го! И идвах всеки ден.

Посрещаше ме, гушкаше се в мен.

 

Щом му погаля гривата пенлива,

по пръстите ме близваше игриво.

Уж е море,

а кротко като куче,

в краката ми да ляга се научи.

 

С какво го разгневих? Що изрева!

Извади нокти

и лицето ми издра.

Необуздано, с ярост неприкрита,

ме блъсна в черния корем на глъбините.

Не ме остави въздух да поема.

Последна прошка от живота си

да взема.

 

Балончета нагоре излетяха –

за помощ

вместо мен

крещяха.

Кой отдалече ще ги разчете,

освен обезумялото море?

 

На глътка въздух е брегът от мен.

Викът във гърлото

се дави

задушен.

Поема ли си дъх - и ще изплувам!

Обет ще дам:

От днес да не тъгувам.

Със всяко вдишване да съм богата

(само… земята да е твърда под краката).

Щом вида мравка във беда –

да я спася.

Не трябва нищо в "Оня свят"

да отнеса.

 

А как ме мамеше притворната вода!

Успиваше ме. Даже я сънувах.

Умилкваше се,

свеждаше глава. Прокрадваше се.

Що ли я не чувах,

как дъното под мене изкопа,

докато по челото я целувах?

 

Днес не успя. Отблъснах се едва.

И до брега, не зная как, доплувах…

 

маргарита мартинова

Copyright © uFeel.me 2020