НА ПОСЛЕДНАТА ПРАВА
Като на филм живота ми премина,
филмовата лента държа във ръка
и добро и злото не ме отмина
по-интересно какъв е той сега.
Когато вече му се вижда края
и няма пориви, надежди, мечти,
когато само мисля си за Рая,
подло тъгата челото ми бразди.
Закотвена сама в моята стая
другарка само с болестите безброй,
какво ме чака още не гадая,
спомени връхлитат ме ,като порой.
Защо не мога детството да върна
с лудешките игри и безгрижен смях?
Защо не мога младост да прегърна
със поривите чести и първи грях?
И зрелите години са далече
със работа, с деца и любим съпруг,
щастливият живот го няма вече
със грижите горещи един за друг.
Миналото изглеждащо и славно
сега сал спомените го прегръщат,
а в настоящето така банално
реалния живот ме вечно връща.
Моята свещичка вече догаря
безспорно като всички ще изгори,
но докато в нея пламъкът гори
животът ми и труден ще продължи.Copyright © uFeel.me 2021