НА ПОСЛЕДНАТА ПРАВА

 

Като на филм живота ми премина,

филмовата лента държа във ръка

и добро и злото не ме отмина

по-интересно  какъв е той сега.

 

Когато вече му се вижда края

и няма пориви, надежди, мечти,

когато само мисля си за Рая,

подло тъгата челото ми бразди.

 

Закотвена сама в моята стая

другарка само с болестите  безброй,

какво ме чака още не гадая,

спомени връхлитат ме ,като порой.

 

Защо не мога детството  да върна

с лудешките игри и безгрижен смях?

Защо не мога младост да прегърна

със поривите чести и първи грях?

 

И зрелите години са далече

със работа, с деца и любим съпруг,

щастливият живот го няма вече

със грижите горещи един за друг.

 

Миналото изглеждащо и славно

сега сал спомените го прегръщат,

а в настоящето така банално

реалния живот  ме вечно връща.

 

Моята свещичка вече догаря

безспорно като всички ще изгори,

но докато в нея пламъкът гори

животът ми и труден ще продължи.