uFeel.me
Вход
В отклик на илюзии
Автор: benelina,  June 9, 2019, 8:55 AM
прочити: 134
Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жени юга с мумии изстинали, 
душата ми се моли да не стигне
до дъното на тихото пиянство
и в отклик на илюзии да види
героя на измисленото царство, 
носа си как към облаците вири - 
и гледа на света ми през диоптър, 
подобно Господ важен и капризен
с престорено ехидно благородство. 
И нека после дълго ме разнася
с лъжата, че не зная да обичам.
Не мога и не искам да понасям
пияно его с градус неприличен. 
Когато вятърът е път бездомен, 
разнесъл пепелта на клетва димна, 
след кратък сън ще се родя отново,
но вече никога така наивна. 

Copyright © uFeel.me 2020