Целувам те. Безмълвно. Бездиханно.

Опитвам устните ти като скъп сладкиш.

И нежност ме изпълва. Странно,

неповторимо чувство в мен трепти.

Ти спиш …

Полегнал на страна, спокоен, тих,

по миглите ти трепкат светлините.

Да те докосна мога, да те опиша в стих.

Или да те помня като част от мислите, мечтите …

Във тези тихи мигове стоя,

безмълвна, бездиханна и застинала.

Не зная даже тук ли съм, дали съм … и коя?!

Магия вдишвам, преди да е отминала.

Целувам те. По-страстно. Силно. С плам.

Отвявам тишината. Прегръщам сладостта.

Къде да те докосна знам.

Попивам с вените си теб, страстта.