Плисна тихият пролетен дъжд —
не привикнал да предупреждава.
Плисна бързо. Ей тъй – отведнъж.
И вали си. Вали – без пощада.
Обикаля край мен и шуми
уж игриво, а всъщност – нахално.
За беда, моя глас заглуши —
невъзпитано, диво, скандално.
Захладня, а пък той си вали
и за чувствата мои немее.
Сипе капчици — едри сълзи —
чак на слънцето пречи да грее
и на моята светла мечта –
да те търся, очаквам и искам...
Аз — с водата му, дето не ща —
точно него сега ще наплискам...