Не питаш ли птиците, отлитали в есени,
към топло гнездо далече, на юг от студа,
дали се прощават с мечтите си песенно
и колко от надеждите им остават следа,
в подгърбените нощи на мълчанието ни.

Не питаш ли сълзите, в пясъци попивали,
на мигове пустинност, нажежени до бяло,
дали се прощават с очите пак немигнали
и колко надежди, безвъзвратно отлетяли
се връщат в пурпурни нощи на мълчание.

Не питаш ли черните стрелки на часовник,
онези от минутите, без мене отмерени,
дали се прощават с часовете ни чаровни
и колко ли мечти, са оцелели от времето
в тъмните, безоки нощи на мълчанието ни.