***

В тени чинары тыква подросла,
Плетей раскинула на воле без числа,

Чинару оплела и через двадцать дней
Сама, представь себе, возвысилась над ней.

«Который день тебе? И старше кто из нас?» —
Стал овощ дерево испытывать тотчас.

Чинара скромно молвила в ответ:
«Мне — двести... но не дней, а лет!»

Смех тыкву разобрал: «Хоть мне двадцатый день,
Я — выше!.. А тебе расти, как видно, лень?..

«О тыква!—дерево ответило,— с тобой
Сегодня рано мне тягаться, но постой,

 

 

Вот ветер осени нагонит холода,—
Кто низок, кто высок, узнаем мы тогда!»

НОСИР ХИСРОУ

 

 

 

Тиква израсна в сянката на чинара

пипалата си на воля чак до върхара прокара.

Чинара оплете и след двайстия ден,

представете си, над него изправи ръст възвисен.

„На колко си дни? И кой по-стар е от нас?” -

започна  да пита тя дървото в тоз час.

Чинарът промълви с глас смутен
”Аз съм на двеста… но години,не някакъв двадесети ден!”

„Аз съм на двадесет дни” –  и от смях тиквата пророни сълзи –

но съм по-голяма, а теб да растеш те мързи!”

„О,тикво! – отвърна гордо той -
сега ми е рано да споря, но постой,

есента, студ когато довее вятър- кошава,

кой е нисък и кой е висок ,ще узнаем тогава.”

мой превод от рус.ез.