uFeel.me
Вход
Бурята
Автор: litatru1,  September 14, 2019, 9:53 PM
прочити: 90
Бурята
Автор - Величка Николова - Литатру1


Буря иде, страшна буря тича.
Небесата облаците свличат.
Да воюват. Черна пот се стича.
Мълнии земята разсъбличат.

Дървесата пламват като факли
и подпалват хора и животни,
блеят в уплах агнетата вакли.
Полумъртвите издават вопли.
- Бягайте нагоре, в планината!
Но и там, и там пълзи войната,
както огнен змей и стръвна птица,
не пожалва майки, ни дечица.
До подпалено дърво – вълчица.
С воя си небето цепи, пени
за вълчето изгоряло, клето.
А от него – само прах и пепел.

Бурята расте, навред се вмества,
реже пластовете земни, мести…
С огнен боздуган сече и пали
и събужда хилядите хали.

Планината се тресе, проклета.
А реките в мрак от прах се давят,
наводняват низини, полета
и от смъртни мъки се избавят.

Черен гарван грачи, чак преграхва:
- Пусто да си, слънце, недоспало.
Я излез войната да премахваш!
Чуй, как вятър вие на умряло.

Не излиза слънцето, не свети.
Върл порой се стича от небето.
Гневно се надига и морето.
С девет бала всичко то помете.

На земята - възцари се Адът.
Силно стенат живите – ранени…
горко си оплакват таксиратът.
И мълчат втрещени мъжурята.
За псувните вече не е време.
минало е, дявол да го вземе!

Над гробове плачат женурята.

Времето лети и тича, тича…
Като струйка в пясъчен часовник.
Пролетта над къщите наднича.
Правотата е любим чаровник,
но жените тъжни песни пеят,
своите любими все жалеят.


Литатру

Copyright © uFeel.me 2021