Как искам днес на тихичко местенце с теб да седна,

 далеч от хорските очи на сладичка раздумка.

Да си припомним в душите детските мечти,

 всичко да завържем брънка подир брънка.

В сърцето болка подир болка с години трупах,

 в светове различни отделно всеки е вървял.

В сърцата търсим онази безконечна ролка,

 песента която в живота първо съм запял.

Как искам в есента ни всичко да е като снимка,

заедно да събираме пожълтелите листа.

Не обхванати от злобната човешка примка,

 да се радваме на златото от възрастта.