uFeel.me
Вход
Изгубих любовта си на разсъмване
Автор: platan,  October 5, 2019, 10:30 PM
прочити: 86

Изгубих любовта си на разсъмване.

А предстоеше цял един безкраен ден.

Така ми липсваше! – Не спирах да я търся,

дори след утрото на мислите навъсени,

дори в следобеда тревожен и смутен.

 

Да, срещах я Госпожица Любов,

нали очаквах пак да ми се случи,

но тя, замряла пред невидима врата,

все не можеше да си намери ключа.

Гадаех по лицата ѝ различни;

отчаяна, ту непонятно млада,

ту жареща ума до неприличие –

саван за хладната, разсъдъчна тирада.

 

Ерзац любов.Прозрачна и нетрайна;

конфузен вик на плътското желание,

изтекъл между пръстите разкаяни,

не смогвайки да стопли даже дланите.

 

Загърбих вярата, готов да дам причастие

на самота и в заника на тоз безплоден ден.

Откъснал страници със синоним: „надежда, щастие”

посърна речникът ми с: „празен, примирен”.

Мига, след който осъзнах – изглеждам смешен,

винейки Шанса за пристрастното мълчание,

обърнах гръб на себе си и... любовта стоеше

пред мене - на усмивка разстояние.

 

Не бе с печата „истинска” белязана,

не бе натруфена в коприна и сатен.

Бе спазъм, грабнало дъха стенание,

щом тя, без ключ, без видима покана,

просто влезе и се сгуши в мен.

Copyright © uFeel.me 2020