прекрасен пъстроцвет и тебе тук
като любов , дарена от небето,
а всеки хубав ден е като звук,
който направо идва от сърцето.

Къде се губи твоята ръка?
На нея ще напиша аз поема.
Сега вървим: два стръка светлина,
допълващи с теб приказното време.

Дори да завали, като стреха
чадърът ще ни скрие и притопли.
Но толкова е щедра есента,
та чак невероятна през октомври.

12 октомври 2006г.., край София
Росица КОПУКОВА