uFeel.me
Вход
Утеха
Автор: vqra,  October 20, 2019, 10:06 AM
прочити: 68
Сатенената ми шапка, седи мълчаливо на почетно място до прозореца. Събрала топлите усмивки на лятото, тайничко си ги разглежда в подплатата и въздиша от време на време.
-Какво?- питам аз- Пак ли, за него си мислиш? И на мен ми липсва!
Тя се направи, че не ме чува, мълчи си и дума не продумва. Усещам, че тъгува, но е и разумна, знае, че есента вече е тук и няма връщане назад. 
-Искаш ли, да се поразходим? Вятърът да ни погъделичка нослетата и бузките, да съберем кестени и шарени листенца, и да си направим от тях пано.
-Добре!- усмихва се съвсем неочаквано шапката. Грабвам я бързо, докато не е размислила. 
Есенният вятър, ни чака пред вратата, като истински кавалер, хвана ме под ръка и тръгваме по улицата. Листопадът, ни накичи с пъстроцветието си. Отвсякъде прииждат листа и пълнят пространството с усмихнатите си личица. Тихите им гласчета нежно шумолят като тафта и придават една тайнственост на преживяването ни. Затварям очи и си представям, че съм в просторна бална зала. Светлини, като малки златни слънца осветяват наоколо. Улавям мирисът на новият дървен под, примесен с уханието на сладки, плодове и канела, не по-точно на любимият ми пудинг от ябълки с канела. Чувам оркестърът свири валс. Мелодията съблича въздишките ни по лятото.
Шапката се киска кокетно, а от панделката ѝ падат песъчинки. Шеметно се въртим в центъра на залата, разчупвайки тъгата на миниатюрни парчета, които миг по-късно, под строй се изнесоха към реката.
Дойде и Златокосата кралица есента, прегърна ни и напълни ръцете ни с дарове, а сърцето с утехата, че пак ще дойде лято.

Copyright © uFeel.me 2020