В сезоните се раждам все една.

Не гледам дати.Утрото повеждам.

Да следвам царя? За нищо на света!

Подсвирквам си и все съм свежа.

Изписвам се през всеки божи ден

от графици и болни параграфи.

Горчат инстинктите, живея за мига,

и без приятели, ала с врага си!

От лятото все нося мургав тен,

пробива дрехите ми, пари под езика.

Димят мечтите, мрежат се над мен –

вали не дъжд, дъждят очи на птици.

... а багрите на есента

в невидимата си набожност

изпиват грам по грам от мъдростта…

душата ми и нейната тревожност.

Очаквам зимата. В корубата от мраз

да зъзна пролетна и млада, дива!

В най-нулевия час на тебе, непознат,

ще дам съдбата си като по книга.