Нямах път за към теб. Имах само мечта.
Всяка е мисъл предел. След това е суета.
Нямах изгревен ден. Всуе синкав бе здрача.
Дали е Бог разгневен, та в мене сърцето ми плаче.
Падат звездите връз мен. Луната е жрица магийна.
Аз съм на път променен от избухнали в мене стихии.
Сменят се дните от нощи - птица сама съм във мрака...
Огънят гОри ме още... превъща ме бавно във дракон....