Отпуснат на морския пясък,
на плажа – под опънат чадър
унася ме морският плясък,
гали ветрецът – нежен, добър.
На брега две руси дечица
сами пясъчен замък строят,
други – хванати за ръчички,
към водата се спускат, търча...
Кръжат чайки високо в небето
и полетът им ме носи там –
в света на детството, където
мечтаех си да бъда голям.
Глави луди бяхме, щастливи –
печах се на скалите цял ден
и гонех вълните игриви
потъмно бях вкъщи – изморен.
На масата – вкусна вечеря,
но скачах отново за други игри…
… Приятелите да намеря,
и „апаша” добрият да победи…
Спокойни годините бяха,
по-друг животът ни е сега:
и грижи, и радост се сляха –
от детските ни игри няма следа.
01.08.2017 г.