uFeel.me
Вход
Пробуждане
Автор: repeiche61,  November 9, 2019, 7:34 PM
прочити: 85
По миглите ми ден непознат, ококорен,
разтича се съвсем безотговорен,
разбуди душата заспала,
трепетно в лъч лунен замряла,
и в синевата тихо прошушна:
- Ставай, аз чакам да те гушна,
че искам с мен да те взема.
Не мрънкай, дори ти написах поема!
Не плачи за съня си разбуден,
за блян лъжлив и изгубен.
Чуй, ще те водя на плаване -
там, далеч...А на прощаване
ще ти махат с криле посребрени
снежни птици с глас на сирени.
За теб ще ухаят топло цветята
и обич обилна ще ронят листата.
Моля те, спри, не тъгувай!
Виж, кораб с платна нежно издути
ще ни води по чудни маршрути,
да видиш земи несънувани,
да чуеш песни неримувани...
Ще забравиш нощта и тъгите,
на чувства лъжливи шегите,
ще разлюбиш лунната сянка,
която те мамеше в твоята дрямка...
Аз, денят, те обичам
и на тебе вовеки се вричам!

Copyright © uFeel.me 2020