uFeel.me
Вход
ПАРОЛАТА
Автор: krasinka,  November 17, 2019, 1:58 PM
прочити: 62

 

Писахме си с нея на дълго в нета.
Веднъж дори я поканих на среща.
Тя ми отказа, била е много заета
и отхвърли поканата ми гореща.

Аз не спирях за миг да я лаская.
Лайквах и различни... картинки.
И тя взе, че склони най на края
и ми изпрати от нейните снимки.

Хареса ми. Бешие симпатична
и още повече ме хвана меракът.
Тя прие поканата ми- категорична.
Няма нужда дните да се протакат.

Уговорихме си среща пред Мола.
Аз нямах търпение да я зърна.
"Аморе Мио" Беше наша парола..
А после се каних да я прегърна.

Чаках ли чаках и все се озъртах.
Нея я нямаше- "Защо ли не знам?"
Стоях като статуя, даже не мърдах
и изведнъж ме обвзе някакъв срам.

На една дама и прошепнах в ухото...
"Аморе Мио" А тя май.... се смути?
Изгледа ме сякаш и бръкнах в окото...
Рече- "Не те познавам! Кой пък си ти?"

После на друга паролата казах,
а тя се опули и ми викна- "Кретен!"
Но, аз уважение към нея показах
нищо, че малко си бях възмутен.

Реших, че тя ми е вързала тенекия
и безсмислено е да стоя като прост.
Чудих се- "Студена вода ли да пия?"
И една жена ми рече- "Ти ли си тоз?"

Обърнах се рязко доволен на края.
Воъбще не приличаше на снимката тя.
Но нямах търпението аз да гадая,
нито да и поднасям букета с цветя.

Казвам и- "Извинете! Имате грешка!
Може би се препознахте? Нали е така?"
А тя ме изгледа сякаш с насмешка..
"Аморе Мио.Здрасти!" И ми даде ръка!

Гледам до мен една наконтена бабка.
На видима възрсат осемдесет и една...
На главата си сложила сламена шапка.
Зяпа ме и смотолеви- "Ето ме!... На!"

Леле! Какъв ужас! Изпаднах във шок.
Не издадох ни дума, ни вопъл, ни стон..
Имах чувството, че бях ударен от ток,
а тя ме помислила за.... Ален Делон!

автор- Красимира Димитрова

Copyright © uFeel.me 2020