Всички търсим
вярната посока
към дома...

Сверяваме
часовника
със страх...

И се питаме-
Къде?
Кога?

Целите
обсипани
във прах...

Улиците
гледаме
да са същите...

Познати хора
търсят
нашите очи...

Взираме се
даже
в къщите...

Притаили
някак дъх-
мълчим...

Автобусите
минават
безразлични...

Спират...
заминават
те по план...

Ние чакаме,
обичани
и необичани...

Надявайки се
някой
да ни чака там...