Дали смъртта е край
на щастието земно, безметежно, или избавя ни от мъки и беди-
е все едно-
тя винаги разделя ни със близки на сърцето ни и тлеяни мечти.
И всички ний безсилни сме да отменим деня на нашата разлъка със прелестта на земните ни дни. А сетим ли, че идва краят, годините стопяват се до дни,
а дните бързо догоряват,
докато слеят се със сетния ни миг. Животът ни едно дихание е само, маскирано от случки, чувства и съдби...
И осъзнаеме ли тази проста истина не ще пропуснем нито миг, нали?