Хапвали прабабините гозби,
пийвал руйно вино за разкош
и запявал песни за любови,
за момък силен и за змея лош.

Някога - под общата идея
той сплотявал дом и челядта,
можели са в общност да живеят
в близост до рождената земя.

Нямало е време самотата
да нахлува в общия им свят.
Същото го иска пак душата,
но днес човекът не е по- богат

на обща радост и на обща болка,
на песен, на прегръдка, на добро
и в своята житейска обиколка
пак търсим старото, каквото е било!

30 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА