uFeel.me
Вход
Следобедно
Автор: amadeus,  December 5, 2019, 1:22 AM
прочити: 75
Гледам планината. И тя ме поглежда сегиз-тогиз, но с досада някак. Явно не обича много вниманието и по някое време се нацупва, преситена от воайори, завива се в дъждовно одеяло, просто изчезва, за да се появи отново пременена и готова да позира. Същото е и с любимата храна, мисля си. Ти я обичаш, обаче тя теб - не винаги. Но ти си знаеш, че всичко е наред, понеже това не е като увлечението на вълка по агнето или на лъва по антилопата, а по-скоро като птицата и небето - гръм ще я удари, жега ще я попари, но небе е. Само там може да лети...

Copyright © uFeel.me 2020