Колко е тънко сърцето когато тъжи...
Когато струните му късат и китари...
Когато, уморено от безсмислени лъжи,
вратата към себе си без ключ затваря...
Колко е крехък светът, когато горчи...
Когато душата от тъга се раздира...
Когато са тъмен залез твоите очи
и животът в горчива сълза се побира...
А колко е светличко небето над тебе
и даже усмивката в очите ти свети,
когато си пее от радост сърцето
и две пътеки в едничък път са слети...
Животът е бликаща пъстра палитра -
ранява до смърт, а и до Бога въздига.
Ражда се в ден и в тъмни нощи замира.
И само с Любов, до Любов се достига...