Страх и надежда пак се целуват
и се понасят в безкрайността.
Нашите мисли никой не чува,
но се разхождат те по света.

В тъмните нощи късче надежда
може да стопли свито сърце.
Трябва от нея да произвеждам,
да я раздавам с пълни ръце.

Лошите мисли да ги вербувам
да заработят за любовта.
Много усилия, знам, ще ми струва,
но ще помогна да пее света!