Ти някак си безжалостно вървиш, 
стрелките ти се движат равномерно, 
и часовете, мигове, въртиш -
Отмерваш и погребваш времето.

Невзрачна вещ си, а превърна ни във роби, 
сега за нас си ти незаменим. 
Под ритъма на твоите тиктакащи окови 
към бъдещето си, под строй вървим. 

И гледа никой да не изостане!
За такива няма милостиня. 
Под твоя циферблат, отдавна знаме,
човекът се преобрази в машина.

А всъщност си такава малка вещ -
Невзрачна, като чаша пълна с тоник. 
А в очите ми си толкова зловещ, 
макар да си най-обикновен... часовник...

27.05.2014.

Георги Каменов