Дългоочакван пътник от далече
почука днес на моята врата.
Приседна тихо и умората съблече,
в очите му трептеше любовта...
Погали нежно моята ръка,
прошепна тихо: "тук съм вече...".
На обич замириса вечерта,
донесена във шепи отдалече!
Танцуваха звездите на небето
и вятърът припяваше мелодия красива.
Туптеше щастливо в гърдите сърцето -
до него бях...и бях щастлива!
И сгушена до пътника далечен,
оглеждах се в очите кадифени,
че този пътник, във любов облечен
животът бе и въздухът за мене!